Телефона пак алармира. Отлагам го с един час. С часът в който ставам от леглото, обхождам сутрешната рутина като войник и изхвърчам за да отида на работа. Изхвърчам със стил. Затварям талашита за да не става течение, после затварям и портата и превъртам 2 пъти за най-сигурно. Щастлив, че е понеделник –ден за доказване, за наказване, за изпразване – бе „кой както си го нареди” – попих го от личен съветник това.

Чувствам се добре, работния ден е „късметлийски” за мен  - похвала, малък бонус за мен и малък бонус за целия екип, бе до тук съм баси звездата даже светя кат фоирверк на олимпиада.

Става 6, вдигам чертежите – не оставам след 6 никога, и се мятам във капсулата. Музика по мой избор, мога и чикия да си направя докато дебна за яки шоферки наоколо в задръстването.    Когато си надул баса до край и се клатиш ти се кефят. Не знаят и не виждат защо се клатиш... Е верно някои те гледат лошо, ама те никога не са мастурбирали в задръстване...    Те губят време - аз не.

Паркирам пред блока, здрасти на съседката дето си развежда кучето „home sweet home”.

Всичко точно, отварям си с 2 превъртания както винаги и свежо влизам в кухнята да оставя бирата да се охлажда.

В първия момент си помислих, че разхвърляните на пода сметки и касови бележки съм ги бутнал сутринта, рекох си че  „и без махмурлук пак се движа като свободен електрон”.... 

Обърнах се към отворената врата на хола и ми стана ясно – касовите брави са ташак работа......  

Опа, работата е дебела. Влизам в хола и много ясно – крадци. Моите грижливо подредени дрехи и спалните ми комплекти – сгърчени на земята.

Избива ме на смях, който и съседите ми чуват......     Толкова учене и труд за отваряне на касови брави – а нищо...    

Смея се като олигофрен – тея наистина ли са си мислили, че зад тази врата с тази лъскава ключалка ще намерят нещо?

Звъня на 112, викам криминалистите и им казвам, че нищо не липсва но нека дойдат колкото за протокола.  Добри хора са тея криминалисти – ако носят черни костюми и очила ще са точно като Нео или като Men In Black, жалко че професията им не им носи достатъчно за да всяват респект, както телевизионните криминалисти от холивудските филмчета....   Както и да е – дадоха ми добри съвети относно домашната сигурност, което е добре.  В перфектния случай биха ми дали имената на тези, които оперират с тази криминална дейност в моя квартал... от там аз щях да измисля как да си реша проблема....      Дето е лафа:   „Бой и ебане не се връщат”...   И влизане непоканен в дома ми също ще добавя.....

Та пуснах 2 перални да изпера дрехите, дето са ми ги съборили от гардероба, минах с белина едно чистене.

И сега какво? Да заложа експлозив на огромната си плазма ли? Или да минирам гардероба си?....

Хахаахахах......   До сега се държах настрана от такива „квартално известни”...   сега смятам да ги опозная малко по-добре отколкото те искат......