Пулсиращото жълто на безбройните светофари пронизва подутите ми очи. Настъпвам газта за да премина през поредния поне едно пулсиране по-малко. Почти не виждам настрани, искам да сляза и бързам да се прибера. Когато гледам напред не чувствам нищо, поне докато гледам напред. Не мисля за нищо...искам само да се прибера.
Приближавам паркинга тихо и спирам по средата му заемайки място за 2 коли. Не се сещам че заемам място за две коли, просто спирам и едва излизам през вратата...   Вратата на входа е близо.. след секунди ще съм там. С болка в ръката издърпвам ключовете от джоба на раницата и с късмет отварям....   Асансьора ме чака, удрям се в стената на дървената кутия и натискам бутона...
Урдям се и във входната си врата, но тази вечер имам късмет и отключвам. Знаех че в коридора свети, оставих го да свети. Изхлузих кецовете, спрях дъха си докато сваля якето и тениската и ги хвърлих на земята.
Време е да огледам щетите... Поне визуално. Опирам се на мивката в банята и стягам мускупите на лицето си за да повдигна клепачи. "Мислих си, че ще е по-лошо". "Май имах късмет". Зяпам се в огледалото и смъквам поглед по тялото си. Плътна синина, колкото юмръкът му. Дано не е счупено ребро, този път нямам време да чакам. Почуквам с юмрук тук там - щом няма рязка болка значи не съм ударен. Изпъшквам от болка докато се опитвам да хвана с ръка спрея, кокълчетата на ръцете ми са смазани... Това на дясната ми длан дали е от кучешките му зъби? Май не само.   Изпръсквам каквото е останало във флакона по юмруцие си, останалото по синините на ребратата ми. Мамка му, уцелил ме е и в слабините. Издутото портмоне в предния ми джоб само притиска по-силно и увеличава болката. Мамка му. Поне зъбите ми са си там.
Пускам хладна вода и се усмихвам през болката... Сетих се че черни плочки не са толкова лоша идея. Поне не виждаш всичката кръв...
Чаршафи за еднократна употреба, дрехи за еднократна употреба, тяло за еднократна употреба.
Шепа хапчета за болката, глътка водка и се просвам на леглото. Сърцето ми още бие в ритъма на боя, стряскам се от пискащите гласове на десетките пияни костюмари, от огънчетата в очите на жените им, от омразата на противника ми. Утре ще разбера кой е победил, вече няма значение. Искам само да поспя. Искам да почина....  Следващият път няма да е толкова далеч.