Седя си в нас, пия си бира. Не бях свикнал да си пия биричката сам през почивните дни... сам в нас де, иначе приятели колкот искаш.   Пренаредих хола, та да не ме дразни всяка вечер като се прибирам, че е празно и няма кой да ми каже едно "как мина деня ти". И кат си седя така сам пак ме избива на тея мисли, как ме е яд за начина, по който се развиха нещата. По-точно за начина по който свършиха нещата.  6 години заедно баси, последните 3 живяхме заедно.    Верно е след толкова време малко от страстта се изпарява, ама пък я заместваш с различни техники интимни....   Може би това си е мислила и тя, когато онази вечер не си вдигаше телефона цели 9 пъти, докато накрая получих СМС със сухото "идвам"....   Идвала.... Още тогава предположих, че няма как да е на фитнес до 12:30 вечерта. Нищо, прибра се легна до мен, даже и ме прегърна. Прегърна ме малко след като се е изчукала с друг...   Два дена след това ми каза, че се изнася. И щото искала да бъде честна с мен искаше да микаже с кого се изнася да живее и къде.  Не пожелах да знам. Забраних и някога да знам, да си мълчи. Да се разделим и да не ми причинява това да рисувам обекти в съзнанието си, много я обичах макар да не и го казвах баш всеки ден.
Изнесе се, избягвах да говоря с нея освен за технически неща покрай това, че се разделяме. Болеше ме, но след 2-3 дена сам се освежих. Не съм се тръшкал, просто гледах да се развеселявам. Да не си прецаквам и останалия живот. Мина седмица, тъкмо се бях върнал от зашеметяващ 8ми декември в еленския балкан с приятели. Седнах си вечерта на компа и ми се включва тя, заговори ме за автомобили щото си била купила кола. Аз съм си отзивчив дадох и някои съвети, разбирам от тея неща... От колите де :)
Чатим си, тя май беше пийнала, аз отклонявам учтиво всеки неин опит да ми каже как е, кво става с нея. Виждам, че е добре но не искам да знам нищо. Ама нищо....   И чатим си и изведнъж тя в един голям пост ми изсипва цялата информация - кога ми е изневерила, с кого, колко пъти съм и звъннал същата вечер на телефона, дето не го вдигаше. Каза ми и с кого......   Познавам го, идвал е с приятели да пийваме в нас. Всички заедно. Неин бивш колега.
Чукала се е докато аз стоя в къщи, звъня и щото се притеснявам да не е паднала в банята на фитнеса и нещо да не е станало..   Паднала е, ама не във фитнеса. На легло е паднала.
Дали са се хилили, докато телефона и е звънял?

Всичко ми каза, а и бях забранил.

И тогава нещо ми стана. Изведнъж полудях, започнах да я мразя.  Каза ми, че ме обичала и винаги щяла да ме обича - лицемерие а?  После каза, че ако се появя в квартирата и сега (новия и мъж бил в командировка) всичко щяло да се промени.  Казах и че я мразя и спрях icq"то си. И наистина я намразих. Само заради това, че с един единствен пост ми изтръгна сърцето, стъпка ме. Била е на ясно какво ми причинява, казах и че не искам да знам за да съм ОК и да я преживея тая раздяла лесно.... 
Не съм некъв балък, отстрани изглежда че бая ме е унижила нали?  Ако имах малко по-малко чест щях да ги пребия и двамата. Мога да го направя без проблем, но още по-тъпо щеше да ми стане от това. Ядът трудно минава. Никога през живота си не съм бил преебаван толкова, и само това нещо не мога да простя.
Опитах се, но не мога да го простя. И никога няма да мога. Тя иска да бъдем добри приятели - как мога да бъда приятел с нея? Приятелите не правят така (поне доколкото знам). Хубава беше, много умна и с готина работа. Представителна, интелигентна. Такива ме влекат. Но пък те най-силно нараняват. Смешно а? ахах....
Най-големия и страх беша, че аз ще и изневеря. Даже ме обвиняваше със скандали, че съм го правил....    Пич съм и ми връзват, танци, малко пиене..... доста момичета се е случвало да подмокря, но никога, даже и при много силни пориви не съм си лягал с друга.  А то кво стана - това, от което нея я беше страх най-много тя ми го причини на мен.
Яд ме е... и още бая време ще ме е яд.  Някак си искам нова връзка, а не мога да се отърся от старата. Сам е тъпо, скучно и дните са направо празни.......
Тегля един душ и отивам на коледно парти на една фирма....   Може и там да има интелигентни и представителни момичета нали? :)

Tя наистина е изневерила от ревност и несигурност, внушила си е, че "така ти се пада, щото и ти го правиш".
Глупаво е, но е така. Трудна е такава раздяла и то баш по празници, но поне си наясно. Ще се справиш

Всеки е бил прецакван.И това с приятелите-айде няма нужда!Става,но след време,мн.дълго време.И не е приятелство!Трябва да ти мине и тогава да се хвърлиш в нова врзъка.Макар че казват"клин-клин избива"-ама аз не го вярвам.И не че давам съвети или акъли.И пак казват"всяко зло-за добро"-ох и това трудно се приема,но.....Съдба!

Тва е, че съм един вбесен добряк. Горе долу си знам колко бързо ми минават ядовете, ама щото такъв яд не съм имал до сега та не знам колко ще ме държи.
Тъпото е, че не можеш да излъчваш положителни сигнали към жена ако си ядосан. Нещо като патова ситуация, но майната му.
То си е въпрос на случай, на един подходящ миг в подходяща обстановка да счупиш катинара в съзнанието си и да не се страхуваш какво ще излезе през вратата. Не че не познаваш тва дет ще излезе де :)

напълно подкрепям shikozna. Трябва ти време и най-вече, тотално скъсване на контактите с тази жена. Няма смисъл да се измъчваш, а и тя да си играе всеки път когато "другият" замине нанякъде. Трудно е, но преминава. Просто колкото и банално да звучи, времето лекува.:)
Успех!

Благодаря за съветите. То освен че сам си ги давам такива съвети ми ги дават и другите хора.

Време, това е. Нищо друго освен да мине време. И все пак "да чакаш да мине време" не е оправдание за бездействие :)

е,явно на коледното парти на фирмата е нямало"представителни дами":-)
не е ирония-опитвам се да изтръгна усмивка от теб!

Бях на коледно парти, беше вчера. Не познавах никого, щото беше парти на друга фирма, която покани хора от нашата но на никой не му се ходеше. Както и да е, запознах се с хора там, даже се пошегувах с шефката им. Сега си стоя на топло в крепостта.
А за усмивката - имаш я.
Аз се усмихвам винаги.

:-)
и аз си стоя на топло,под юргана:-)

Аз легнал не мога да пиша. Даже и клавиатурата на лаптопа ми е неудобна, просто щото съм свикнал на удобното си бюро. Пък и в тва легло ми е неприятно хехе :)

хм,това за леглото е кофти,ама все пак си е твоето легло!

Странно е някак си, по навик спиш относително в едната половина.....

Тази схема с блоговете ми е нова, днес се регистрирах и реших да напиша нещо. Мисля че ще си пиша редовно...

И за мен беше нова,но много ми допада.За мен специално е нещо като "одушник"за положителни и отрицателни мисли, енергии и състояния:-)

Ще видя, може да е място на което можеш да "cry it all out", а може и да е фронт за качествени хора, приятели. Трудно се намират... Аднах ти блога да го наблюдавам да знаеш, нов съм трябва да имам контакти тук :)

:-)
И аз те държа под око!
Има много странно-интересни писания тук,които живо ме вдъхновяват!

Сега ще съм нагъл и ще поискам да ми пратиш скайп или icq. Просто ей така. Всъщност ако ти се спи може да ми ги пратиш и утре (макар да се надявам да е сега) :)

Сори недей. Май отворих една бира повече и не се държа.

Не се притеснявам,че ми искаш скайп,макар това да не е сайт за запознанства:-)Не си нагъл-просто казваш това,което мислиш."Инстинкт" му викат:-)Аз често действам така!-инстинктивно и директно.
Но ако ми видиш ника на скайп-направо ще паднеш!(предизвиква подсъзнателни мисли:-)
Но предвид последния ти коментар....
Просто ти се говори-с един непознат човек!

Никът ти на скайп ахахахха, не го знам но от никове не се впечатлявам.
Да права си, пих 3 бири, нормално е да ми се чати. :)
Предлагам така - аз утре пак нагло да ти поискам ника.
Аз в отплата обещавам да те развеселя, кажи на кава тема и ще напиша нещо смешно по нея.

Мислех да напиша коментар, ама като видях каква приказка се е заформила тук и се отказах. Айде, лека и внимателно с глътките.;)

:-)за ника ми-да не кажеш,че не съм те предупредила:-)
Темата-веднага!
Вярваш ли ,че всеки човек си има половинка някъде по света?
Аз-вярвам,само че ,както каза един мъдър човек на скоро,това че съществува,не значи,че ще се срещнете-може да е на др.край на света!:-)

Тепърва (да не ми изчезне музата) ще имаш възможност да пишеш коментари. А за това, че го раздавам ранена птица в първия си пост не че съжалявам, ама имах нужда да напиша.... Кое е по-силно? Чувството са самосъхранение? Омразата? Или чувството "да си в играта? ? За мен сякаш е последното :)

Утре след като се излюпя и пия кафе с един мъдър приятел, ще напиша за половинката дето съществува някъде. Ххихиихх, още сега даже ми е смешно, но нека остане за неделя :)

olive,не пази коментарите си за себе си!:-)

aqnostic,кажи да се посмея и аз малко за"лека нощ"!:-)

Обещах ти за поста, който пожела. Няма да стана по-рано за да имам време да стане по-забавен. Ще стана късно и ще го напиша точно, когато чувството ми за писане си пие сутрешното кафе.... Сега се "наказвам" с качествена музика.

"Моята единствена половинка" е минавала покрай мен поне 2 пъти ей така.... Явно специално заради мен е минала половината земя - от америка, от нова зеландия.Само за да мине покрай мен :) Хихих

:-)дерзай, тогава!
и си чакам утрешната доза "забава","смях","ирония"-накуп!

Дали се чукат в момента? Жената дет ми заби игла, след това меч в гърдите? Ххахахахаа, е кво нормално да се сетя, пък и мога да го изтрия тоя пост когато поискам.... Бе тоя знае ли как изобщо да я люби? Уф, да бяха снимали поне та съвети да му дам. Всъщност не.

какво поощрение получих само!

@ agnostic

Няма страшно, че си ранена птица. Всички сме минали или минаваме един ден оттам. Просто го приеми философски и гледай напред. Кофти е в началото, после преживяното те прави по-силен.
На въпросите....знам ли? Мисля, че чувството за съхранение е най-силно. Както казваше един приятел запален по diving-а, жаждата за глътка въздух понякога може да те убие. Но пък друг път е даже полезна.:)
Чувството да си в играта има общо със самолюбието и самочувствието. Че можеш. Че ставаш. Че не си "по-зле от останалите". Но понякога човек има нужда да надвие егото си, за да запази себе си. Желанието да се покажеш, да се докажеш е човешко, но е изкуство да намериш трик как да го използваш в твоя полза, а не да е поредната необмислена крачка, която ще те събори на земята. Защото понякога си мислим, че ние сме центърът на вселената, а ако zoom-нем обектива навън ще осъзнаем, че животът си тече и със, и без нас.:)
Дерзай! И бъди добър към себе си. Лекувай раните си с любов. Не ги чопли, защото тогава остават белези. И след 10 години няма и да искаш да погледнеш назад...:)

@ shikozna

Ами....реших, че съм сбъркала стаята първо.;) Пък то май....само приказка си ставало.;) Усмивки!

само да добавя за темата ти утре-аз често използвам думата не "половинка" а " похлупак"-от поговорката"търкулнало се гърнето и си намерило похлупака.Не-за да те захлупи, а да ти пасне!:-)докато не се изкриви и излющи -в буквален и преносен смисъл:-)

Толкова редове да ми отделиш за да ми кажеш какъв е живота? Благодаря, ама май вече знам.
Ух кви жени сте - ми на мен ми трябва само "пич си, ставаш" (без други думи), (от де ше знаете се, но важно е да го кажете) ахахах. :)
Ауу какъв просяк на думи съм.... Няма повече да искам думи сори. Май е по навик :)

Не смятам да се съобразявам със желанията ти какви думи да използвам. Четеш каквото е написано, нали така? После или игнор или "браво" или "снимка пред строя" за награда :)

agnostic,не се "надценявай" и "подценявай" с .....нето,любенето,гушкането.Всеки го може,прави,иска,само че по различен начин.То ни е в природата.мазохист си в момента към самия себе си!

малко си заядлив!говоря за думите,които аз използвам,а не за тези,които ти смяташ или не смяташ да употребиш!

Нямах за идея да ти обяснявам живота, щото той за всеки си е различен. Просто ме попита за мнението ми и аз го споделих.

Ми май още не съм осъзнал за себе си, че или е черно или е бяло. Продължавам да вярвам в сивото, да се уповавам на сивото. А сиво няма честно казано.
Фак ол, музиката е добра. а и добри хора има :)
И ти утре ще си получиш поста за "половинката", предварително казвам ще ще съдържа нецензурности (е ще се постарая в забавен контекст).

Танцува ми се, а е късно да се превозя до някое диско. Пил съм и с личното ауто не мога. Що не ги направиха тея телепортатори навреме мамка им :)

Няма нужда да ми казваш. Аз знам, но както шикозната каза - май съм леееееко заядлив. Не е нарочно извинявам :)

Много ми е приятно да си играем, но трябва да загася тази проклета машинка и да изляза да изтегля колата на приятел от там дето е закъсал. До скоро.

Снощи ми стана любопитно... и мислех да се включа с коментар, но всъщност някак си се вдъхнових... и реших... да си направя блог...